.

Масонството у нас до 1940 г.

Кратка история на българското масонство до 1940 г.

    Масонството по българските земи Според някои източници (1) първият българин масон е бил приет към края на първата четвърт на 19-ти век в основаната от французи ложа „Овидий“, гр. Кишинев, Молдова. Членове на тази ложа са били още някой си Хаджи Петко и архимандрит Ефрем. През първата половина на 50-те години на същия […]

Прочетете повече

Иван Ведър – бележит свободен зидар, първомайстор

  Брат К. Б. Стар майстор на ложа „Балканска звезда“   Сп. „Зидарски преглед“, VI-VII, 2011 г.   Иван Ведър е роден в Разград – година 1827-а, 20 юли, в семейството на занаятчията Никола, с рождено име Деню (Данаил). Израснал като буйно и смело момче, на 14 години спасява баща си от посичане, убивайки един […]

Прочетете повече

Заря за „Заря“

Александър Нишков Председател на Висшата ритуална комисия на ОВЛБ Сп. „Зидарски преглед“, книга май 2012 г.    Едно от най-големите постижения с изключителен социален принос на българското масонство е създаването и поддържането на Възпитателния институт „Заря”. Институтът си поставя (забележете – актуалната и днес) задача да деполитизира и консолидира българското масонство, да популяризира общомасонските и […]

Прочетете повече

Декларация на Великата ложа на България, 1917 г.

На 27 ноември 1917 г. е провъзгласена Великата ложа на България. Тя е осветена на 7 януари 1918 г.   Декларация на Великата ложа на България В слава на Великия архитект на Вселената   Ние, подписаните отдолу членове на Управителния съвет на Великата символна ложа на България, донасяме до знанието на всички масонски организации по […]

Прочетете повече

Приносът на масоните за създаването на българското гражданско общество между двете световни войни

  Иван Гунчев, Стар майстор на изследователската ложа Quatuor Coronati Четвърта теоретична конференция „Масонство и общество” – София, 2015 г.   Първата световна война завършва трагично за България. Изразходван е огромен духовен, генетичен и материален ресурс, а резултатът е катастрофален! Сринат е идеалът на няколко поколения българи за национално обединение. Голяма част от българите остават […]

Прочетете повече

Видни български масони до началото на Втората Световна война

Известните досега списъци с имена на български масони не претендират за абсолютна пълнота и достоверност, защото не е намерена матковата (1) книга на нито една масонска ложа от периода до 1940 г. Първият известен списък с имена на български масони е огласен през 1937 г. от Румен Янков – журналист, противник на масонството. След края […]

Прочетете повече

Генерал Александър Протогеров – първият Велик майстор на Великата ложа на България

  Георги Балански, ложа „Сговор 92″, изследователска ложа Quatuor Coronati   Сп. „Зидарски преглед“, книга IV-V, 2010 г.   На 7 юли 1928 г., около полунощ, на софийската улица „Екзарх Йосиф” отекват няколко револверни изстрела. Притичалите след минути полицаи намират на тротоара агонизиращите тела на ген. Александър Протогеров и неговия охранител Атанас Гоцев. „Братски” куршум […]

Прочетете повече

Приносът на акад. Александър Теодоров-Балан за развитието на масонството в България

  Георги Балански, ложа „Сговор 92”, изследователска ложа Quatuor Coronati Сп. „Зидарски преглед“, книга II, 2009 г.     На 15 октомври 2009 г. се навършиха 150 години от рождението на академик Александър Теодоров-Балан. (1) Това е дата, която наред с научната общност и широката общественост вълнува и свободните зидари, защото той е един от […]

Прочетете повече

Д-р Константин Станишев

  Александър Нишков, Председател на Висшата ритуална комисия на ОВЛБ   Сп. „Зидарски преглед“, книга III, 2010 г.   Когато в българското масонско пространство се заговори (или започне да се пише) за история, обикновено се споделя доста обща информация и рядко се предлагат подробности за повечето от личностите, които са изградили това движение и са […]

Прочетете повече

Брат Захари Стоянов в годините след освобождението

  Градеж на брат Л. А., ложа „Понтика“, Бургас   Джендо Стоянов Джендов, познат на всички нас като Захари Стоянов, е роден през 1850 година в село Медвен. До 20 годишна възраст е овчар. След това активно участва в освободителното движение. От 1878 г. Княжество България е свободно и виждаме Захари от 1879 г. като […]

Прочетете повече

Академик Михаил Арнаудов – един свободен мъж с добро име

  Градеж на брат В.К., ложа „Академик Михаил Арнаудов“, София   Сп. „Зидарски преглед“, книга май 2016 г.   Този разказ ще започне с един символ и едно съвпадение.  Символът е Ректорският жезъл на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, известен като Оксфордския жезъл. Културните традиции по света показват някои интригуващи сходства по отношение на символите, […]

Прочетете повече

Генералът от пехотата Георги Тодоров

…„Масони без престилка“   Георги Балански, ложа „Сговор 92”, изследователска ложа Quatuor Cotonati   Сп. „Зидарски преглед“, книга VI-VII, 2011 г.   Далечната 1778 г. В прочутата парижка ложа „Деветте сестри” (деветте музи от древногръцката митология) 84 годишният Волтер е приет за масон. Подкрепя го Бенджамин Франклин, един от Отците основатели на САЩ, по това […]

Прочетете повече

Гордостта да бъдем масони

Извори от българското масонство   Георги Балански, ложа „Сговор 92″, изследователска ложа Quatuor Coronati   Бюлетин на ОВЛБ, април 2013 г.   „Не си въобразявай, че ще станеш истински масон, ако изучиш т. нар. „занаят“ или дори ако опознаеш нашите традиции. Масонството има своя история, своя литература, своя философия. Неговите алегории и традиции ще те […]

Прочетете повече

Масонският печат в България до 1940 г.

Гордостта да бъдем масони. Извори от българското масонство   Георги Балански, ложа „Сговор 92“, изследователска ложа Quatuor Coronati   Бюлетин на ОВЛБ, септември 2013 г.   В първия от тематичната поредица градежи „Гордостта да бъдем масони“, в търсене на изворите, подхранващи исконната гордост на българското масонство да бъде забележима брънка от световната братска верига, акцентът […]

Прочетете повече

Списание „Полет“ – масонското списание за немасони

  Георги Балански, ложа „Сговор 92”, изследователска ложа Quatuor Coronati   Сп. „Зидарски преглед“, ноември 2015   Неусетно, и най-вече неочаквано, сякаш върху безшумните криле на совата, символ на мъдростта, списание „Полет“ долита при своите читатели през есента на 1923 г. Първият му брой излиза на 12 октомври. Също така, без предизвестие и обяснение от […]

Прочетете повече

Православната църква и българското масонство до 1940 г.

  Георги Балански, ложа „Сговор 92”, изследователска ложа Quatuor Coronati   Бюлетин на ОВЛБ, октомври 2014 г.   Отношението на Църквата към масонството е било фактор от първостепенно значение особено през първото столетие след неговото официализиране и създаването на Великата ложа на Лондон през 1717 г.  Темата не е загубила своята актуалност и по време на […]

Прочетете повече

Непреодолимото най-ниско стъпало

Павел Главусанов, Стар майстор на ложите „Сердика“, „Мадара“ и „Княз Александър Първи фон Батенберг“. Списание „Зидарски преглед“, книга ноември 2016     Не ще споделя тук с уважаваните братя някаква смайваща новост. Новостите са поначало голяма рядкост, а пък смайващите – съвсем. Просто ще опитам така да подредя (по-скоро да нахвърлям) някои известни обстоятелства и […]

Прочетете повече

към начало